Допълнително здравно- често срещани заблуди
Новата година дойде, а с нея и началото на много здравни застраховки. За някои хора това ще е първата такава, други вече имат, а трети ще я ползват за пореден път. И ако в много случаи тя отговаря на очакванията ни, има и често срещани заблуди. Подбрали сме няколко “по действителен случай” - всички базирани на реално споделени очаквания на наши клиенти, които се оказват нереалистични. Целта на тази публикация е да предпази всички привърженици на тази наистина стойностна придобивка от разочарованието, което носят нереалистичните очаквания.
1. “Предстои ми скъпа операция в частна болница, която не се заплаща от Здравната каса. Добре, че имам допълнително здравно.” Истината е, че някои операции, които не се заплащат от Здравната каса, защото са все още иновативни и доста скъпи, най-често не се покриват и от застраховката. Такива са например лазерната операция на простатата, лазерната корекция на зрението, лазерната операция на вените. Причината е, че по отношение на лечението в болница допълнителното здравно осигуряване надгражда основното като покрива допълнителни услуги (като избор на екип) и медицински изделия (например изкуствени стави). Целта му не е да финансира операции, които често са най-скъпата част от болничното лечение и поради това са ангажимент на основното осигуряване. Наистина има застраховки, които могат да покриват операции, включително такива, които не се покриват от Здравната каса, но цената им е над 6 пъти цената на допълнителното здравно осигуряване.
2. “Като имам допълнително здравно, защо ми е да плащам за основното? И без това не съм виждал личния си лекар от 10 години.” Основното здравно осигуряване е задължително по закон и допълнителното не цели да го замести по отношение на приоритетно покритите от него услуги, като лечението в болница и лекарствата за някои хронични болести (например за повишено кръвно налягане), а само да го надгради. Както вече отбелязахме, то няма да плати за операция или за друго лечение в болница. Когато обаче не се налага постъпване в болница, а просто консултация с лекар-специалист и назначени от него изследвания, както и прегледи и лечение при зъболекар, то наистина може да се ползва вместо основното и не зависи от това дали задължителните здравноосигурителни вноски са плащани редовно.
3. “Нали покрива изследвания, мога да си пусна сам и да видя как съм, тъкмо ако има нещо ще отида на лекар с резултати и ще спестя време”. Достъпът до информация в съвременния свързан свят е наистина лесен и е похвално, когато използваме тази възможност за контрол на здравето ни. Медицината обаче се счита за услуга, изискваща професионални знания, поради това застраховката покрива само изследвания, назначени от лекар. Не от самите нас, дори и да имаме съвсем правилна преценка за необходимостта от тях.
4. “Мога да си пусна някои изследвания и да отида да ме прегледат да видя как съм - нищо ми няма видимо, но знам ли, някои болести са коварни и остават скрити дълго време. Зная, че има показатели, които е хубаво да се следят”. Услуги с профилактична цел, без конкретни оплаквания, се покриват само по пакет Профилактика, който обикновено изисква организация за цялата компания с определени прегледи и изследвания, медицински център и график. Възможностите за личен избор на профилактични прегледи и изследвания не са типични за застраховка тип допълнително здравно от работодателя. И както вече казахме, самоназначените изследвания не се покриват.
5. “Мога да си купя определени лекарства за всеки случай. Когато ми е най-зле, нямам сили дори да отида на лекар. Знам кои лекарства обикновено ми помагат”. Застраховката плаща само за лечение на конкретно заболяване към момента на проявяването му. Няма възможност за запасяване за бъдеща възможна, но несигурна нужда от лечение. И не на последно място, застраховката не подкрепя самолечението поради това, че то може да бъде опасно - както заради прием на неподходящи лекарства, така и заради непотърсена навреме професионална медицинска помощ.
6. “След като аз имам застрховка, значи може да я ползва и детето ми”. “Имам покритие за бременност и раждане, а съм мъж. Значи се отнася за жена ми.” Нашата здравноосигурителна система е лична. По същия начин, както се плащат здравни осигуровки за всяко лице, се заплаща и премия по застраховката за всяко лице по отделно. Дори и работодателят да идва от система, в която застраховката на служителя може да плаща и за лечение на семейството му (например американската), това не може да се приложи за българска застраховка.
7. “Известен лекар ми направи физиотерапията, значи застраховката трябва да плати. Не мога аз да проверявам как е регистрирана практиката му, нищо не разбирам от това.” Застрахователите не подкрепят нерегламентирани практики, защото това ги стимулира и така вреди на цялото общество. Поради това често отказват да платят претенции за услуги, в които намират нещо нередно - правоспособност, регистрация на практиката, ценообразуване, заплащане на цена, която е вече платена от Здравната каса и др. Признават обаче, че не е справедливо всички последици да остават за сметка на пациентите, които рядко имат възможност за контрол над ситуацията, а дори когато имат, трудно биха направили избор, който не поставя здравето им на първо място. Така в някои застраховки са предвидени фиксирани суми за плащане в определени случаи, които не зависят от направените медицински разходи и начина, по който са оформени.
8. “Наложи ми се да посетя лекар в чужбина. Не съм си го планирал, просто се разболях в чужбина”. Тази застраховка може да се ползва само в България. Има други застраховки за лечение в чужбина. В страни от Европейския съюз може да се ползва и задължителното здравно осигуряване, което имаме.
9. "Имплантът ми се спука, трябва да се отстрани. Не искам да си поставя нов, просто този трябва да се премахне, защото така спукан застрашава здравето ми”. Въпреки, че състоянието е опасно и въпреки категоричната медицинска препоръка гръдният имплант да бъде отстранен, повечето застраховки не покриват естетични процедури и всичко свързано с тях, дори и лечението на непредвидени усложнения. Причината е, че подобни разходи следва да бъдат отнесени към производителя на импланта или към поставилия го, при дефект на изделието или грешка при поставянето му, или към причинителя на инцидента, ако състоянието се дължи на инцидент. В най-краен случай, с уважение към правото на всеки да ползва безопасни медицински изделия и услуги, към самия пациент, ако състоянието се дължи на неспазване на медицинските препоръки във връзка с медицинското изделие.
Здравната застраховка е безспорно най-ценената придобивка. Но и тя, като всяка друга услуга, си има своите рамки. Важно е да ги познаваме, за да се съобразим с тях и да я ползваме ефективно според предназначението й.