Истини и Заблуди за застраховка Живот
Здравната застраховка се превърна в стандарт в грижата за служителите, но застраховката Живот все още се подценява. Поздравяваме всички Вас, които сте решили да сключите такава или вече я поддържате. Целта на тази публикация е да Ви предпази от ефекта на погрешно оформената придобивка, до който лесно може да се стигне чрез прилагането на остарели практики и неразбрани правила на застраховката.
1. Застрахованата сума е цената на човешкия живот. Всъщност тази застраховка изобщо не се стреми да оцени човешкия живот. Тя не се сключва, за да обезщети болките и страданията на близките на починалия. Функцията й е много по-практична и лесно измерима - цели да замести дохода, който починалият застрахован е осигурявал на семейството си или на някой друг, посочен като бенефициер (получател) по застраховката. Поради това основното, от което се интересуват застрахователите, преди да се съгласят да сключат застраховка Живот, е какви са доходите на кандидата за застраховане.
2. Застрахованата сума трябва да е еднаква за всички. Често когато един работодател застрахова служителите си, получава съвета да застрахова всички с една и съща застрахована сума, защото “така е справедливо”, “нямаш право да оценяваш човешкия живот”, или “по-високата сума за едни означава дискриминация за други”. Този съвет звучи наистина смислено, ако не се буквализира до степен “10,000 лв за всеки” или “100,000 лв за всеки”. Еднаквата застрахована сума за всеки е отличен принцип, когато означава “една и съща формула” за всеки, например 1 годишна заплата, или 2, или 3 годишни заплати и т.н. Този принцип успешно се прилага в социалното осигуряване, в задължителната застраховка срещу трудова злополука и в традиционните практики за компенсиране на дългогодишни служители при съкращаване. Какво обаче се случва, когато застрахованата сума като цифра е еднаква за всички, например 10,000 лв, или 100,000 лв за всеки? Резултатът е, че едни семейства получават дохода на починалия застрахован за няколко месеца, а други - за няколко години. Звучи ли Ви справедливо?
3. 10,000 лв е достатъчно добра застрахована сума. Когато определяме застрахованата сума, трябва всъщност да решим за какъв период застраховката трябва да плати дохода на починалия застрахован, който доход той самият вече не може да осигури на тези, които разчитат на него. Какво са 10,000 лв при този критерий? За хората с минимална заплата това се равнява на 15 месечни заплати, или 1.3 годишни. За хората със средната работна заплата в преработващата промишленост към септември, 2022, това прави 6.5 месечни заплати, или 0.5 годишни. За хората със средната работна заплата във финансово-застрахователния сектор това прави почти 4 месечни заплати, или 0.3 годишни заплати. На колко работни заплати в ИТ сектора се равняват 10,000 лв? Тук вероятно някои биха казали, че има доста фирми, които сключват застраховката си със застрахованата сума 10,000 лв. Нашият въпрос към тях би бил кога последно са я актуализирали. 10,000 лв се считаше за достатъчно висока застрахована сума преди 20 години. Стандартът на живот оттогава насам се промени неимоверно. Някои от най-печелившите днес сектори тогава изобщо не съществуваха.
4. Застраховката трябва да има възвръщаемост текущо, иначе е безсмислено да я купуваме. Истината е, че това е погрешно разсъждение за всеки вид застраховка - застраховането работи на принципа, че всички плащат по малко, за да може малцината, които се наложи да ползват застраховката, да получат много повече, отколкото са платили. Конкретно за застраховката Живот - дали Вашата фирма има същата смъртност като средната за Вашия сектор зависи до много голяма степен от броя на служителите Ви, т.е. дали са достатъчно, за да формират представителна извадка. Това означава ли, че само хората, подложени на повишена опасност на работното място умират? За съжаление, смъртността има и други причини, и те понякога засягат дори млади хора. Някои от тях са толкова изненадващи, че никой не е помислял за тях. Само погледнете кривата на смъртност в България за 2021, края на 2020 и началото на 2022. Бихте ли си позволили да прогнозирате какво ще се случи с всеки от хората Ви? И какво бихте направили, ако някой си отиде? Ако отговорът Ви е “ще намеря начин да помогна на семейството”, е време да се замислите за застраховка Живот.
5. Застраховката не работи, застрахователите винаги ще намерят нещо, свързано със старо заболяване, и ще откажат да платят, когато някой умре. За съжаление, това е най-често срещаното мнение за застраховката Живот. И да, вярно е, почива на солиден брой реални ситуации. В България е типично застраховките да изключват смърт в резултат на заболяване, което вече е съществувало преди сключване на застраховката. Причината е ясна - застрахователите не биха искали да сключат застраховка, по която е доста вероятно да се стигне до плащане - нормална икономическа логика. И все пак - всяко едно заболяване ли води до смърт, и всеки един симптом на заболяване ли насочва към напреднала фаза на това заболяване? Разбира се, че не. Болни хора също може да бъдат приети за застраховане. При достатъчно големи групи застрахователите може да се откажат от правото си да изследват здравословното състояние на всички и просто да приемат, че могат да носят риска от тази неизвестна срещу известно завишение на цената. Логичният въпрос е струва ли си да платите това завишение. Отговорът зависи от друг един отговор - можете ли да обясните на семейството, че застраховката няма да плати, защото техният близък някога е проявил някакъв симтом на заболяването, което в крайна сметка им го е отнело.
Застраховката Живот е задължителен елемент от осигуряването на един човек във всички общества, които биха искали да гарантират известна стабилност за бъдещето. Нашето не прави изключение. И въпреки, че държавната социално-осигурителната система работи в тази посока, тя все пак има своите ограничения. Те могат да бъдат успешно компенсирани от правилно оформена застраховка Живот.