Застраховката Живот като гъвкава придобивка

Гъвкава или основна придобивка?

Гъвкавите придобивки стават все по-популярни и това е разбираемо - някои придобивки просто не носят еднаква стойност за всички хора. С какво помага безплатното паркомясто или парите за транспорт на тези, които живеят наблизо, и на онези, които са решили да съчетават пътя до работа с дневната си доза движение? Или спортната карта за достъп до всички фитнеси, когато наблизо има само два? Всички разчитаме, че с гъвкавите придобивки ще постигнем едновременно двете заветни цели - удовлетвореност на хората и оптимизиране на бюджета. Затова не е чудно, че бихме искали да включим колкото се може повече от придобивките в гъвкавата схема. Тази публикация има за цел да даде някои идеи как да претеглим възможностите на застраховка Живот да постигне по-висока ефективност като придобивка, ако оставим решението за нея на хората ни.

1. Има ли хора, за които застраховката Живот не носи стойност? Никой не знае дали утре няма да настъпи фаталният му край. Или дали няма да претърпи тежко увреждане на здравето с трайни последици. Да, за някои хора е по-вероятно това да се случи скоро. За други е напълно неочаквано, и често те си отиват неподготвени. Застраховката не цели да отнеме емоционалната болка на близките им, но може успешно да предотврати финансовото бреме от липсата на обичайния източник на доходи. И не, не е грубо да говорим за пари, когато някой е починал. Това е просто планиране, и въпреки, че никой не го прави с удоволствие, всички си отдъхваме, ако все пак е направено. А за тези, които съвсем уместно биха отбелязали, че много хора не издържат семейство и никой не разчита на техния доход, ще припомним, че застраховката срещу инвалидност е обичайно включена в застраховката Живот, и на нашия пазар не може да се сключи самостоятелно. С какво се сблъсква един млад човек при инвалидизация? Най-често с повишени разходи за медицински и други грижи, силно ограничени или напълно липсващи възможности за доходи от работа и ниска пенсия от социалното осигуряване.

2. Оптимизира ли се бюджета при предоставяне на застраховката Живот в гъвкава схема?  Да,  възможно е. При застраховката Живот правилото “всички плащат, само някои ползват” не е толкова крехко и зависимо от запазването на всички участници в една група, колкото е например при здравната застраховка - при нея в обичайния случай застраховката се ползва от 40 до 50% от хората в групата и отпадането на тези, които обичайно не ползват, води до съществено завишение на цената за останалите, или до съществено ограничение на покритието. При застраховката Живот повечето застрахователи биха се съгласили да сключат договор дори за част от групата, като приложат цената, която биха дали за такъв размер група, оформена по друг критерий, а не желанието за застраховка - например при 50 желаещи в компания от 100 лица премията на лице вероятно би била като за компания от 50 лица.  Това може да донесе сериозни спестявания, макар и не точно пропорционални на броя на хората. Другите предимства на груповата застраховка обаче стават недостъпни - много малко вероятно е застрахователите да се съгласят да сключат договора без здравни въпросници и евентуално прегледи и изследвания, а ако се съгласят - покритието за предшестващи заболявания би било доста скъпо. Това се случва, защото застрахователите може да останат с впечатлението, че има антиселекция - ако допуснат, че изборът на желаещите е продиктуван от здравословни проблеми, а не от по-висока финансова култура. 

3. Има ли хора, които не биха избрали застраховката Живот? Да, трябва да признаем, че има много хора, които не я припознават като  желана. Само попитайте кой има сключена такава лична застраховка - вероятно основно тези, които имат кредит.

4. Какво мотивира отказа от застраховка Живот при избор от няколко придобивки в гъвкавата схема? Същото, което мотивира много хора да отричат задължителните социални осигуровки  - ниската финансова култура и хазартното мислене. И не, това не е критика към никого, причините са по-дълбоки от индивидуалните ни заслуги. Повечето хора, ако имат избор, биха се насочили към това, от което ще получат полза веднага и гарантирано, а не към това, до което може и да не стигнат, дори и то да е важно.

Финалния въпрос, който бихме поставили е:

5. Разумно ли е да оставим избора за застраховка Живот на хората? Този отговор трябва да дадете Вие. Ние само ще припомним, че там, където има създадени механизми за гарантирана помощ в случай на нужда, този избор не е оставен на хората, а принадлежи на този, който поема социалната отговорност да осигури помощ. Защото отговорът на въпроса “Искам ли да обезпеча себе си или своите близки за случаите на тежко увреждане или фатален край” много лесно се измества от отговора на въпроса “Точно на мен ли ще се случи това?”.